Skip to content

Фотографът Траер Скот спасява кучета с фотоапарата си

Често ми задават въпроса защо обичам да снимам животни. Най-простичкият отговор, който мога да дам, както и всеки би предположил е, че харесвам животните много повече от хората. Технически погледнато предполагам, че е точно така – чувствам се много по-спокойна, когато съм сред животни и определено търся тяхната компания. Хората са сложни докато животните са брилянтно прости за разбиране. Също така животните са изключително доверчиви, макар че всеки ден доказваме колко сме недостойни за тяхното доверие.

Роман
Това е Роман – очарователна крастоска между пит бул и ваймаранер, който е оставен в приют на 6 месеца и след това бързо е осиновен от ново семейство, което му дава новото име Беар. Траер Скот

Още от дете мечтаех да съм истински герой за животните, но така и не знаех какво точно трябва да направя. През 2005 г. бях доброволец в местен приют и с колкото повече отговорност се сблъсквах толкова повече реалността ме заля. Кучета умираха заради липса на домове за тях, защото бяха изоставени от нас. Беше непоносимо и се случваше всеки ден в приюти по цялата страна. Доста често бях неспособна да спася живота на тези кучета затова копнеех да използвам фотографията, за да направя нещо, което може да спаси някой друг кучешки живот. Имах този шанс с първата си книга – Кучетата от приюта. Хората, които я бяха прочели изглеждаха, че желаят да ме изслушат и затова продължавах да говоря чрез изображенията за състоянието на животните по света.  

Bear's (formerly Roman) "dad" got a tattoo of his pawprint on his arm after they found out that he had been diagnosed with congestive heart failure.

Втората ми книга “Бездомните кучета”  беше истинско изпитание. Пътувах с месеци заедно с хора, които спасяват животни и документирах всичко, което се случваше в Мексико и Пуерто Рико. Прекарах доста нощи опитвайки се да асимилирам жестокостта, с която се сблъсквах през деня. Въпреки скръбта и усилията успях да направя първата колекция по темата, която ми трябваше. Книгата се разшумя доста в медиите и ги насочи към благосъстоянието на животните в Пуерто Рико.

Сега, години по-късно вече на бял свят излезе “В търсене към дома: Бездомните кучета и техните истории” (Принстън Аркитекчъръл Прес, 2015). В същия дух като първата книга, но сега вече с доста по-зрял и опитен стил. В новата книга показвам не само документираните фотографии с животни – сега разказвам тяхната история и тайно се надявам хората все още да искат да слушат.  

Това, което искам всеки да вземе като поука от моята е работа е, че всеки човек може да направи промяна – но не винаги по начина, по който сте милили, че ще стане. Ние фотографите притежаваме едни от най-мощните интрументи в днешния свят. Никога досега не е била документирана толкова голяма част от заобикалящия ни свят.

Опитвам се да запомня, че много преди книгите ми да видят бял свят, можех да направя разлика между всяка една душичка в приюта. Огромна разлика беше направена в начина на живот за всяко едно животинче в приюта, с което се упражнявах или публикувах негови снимки. Именно затова все още съм доброволец фотограф в приюта и незабравям факта, че тази велика кауза е композирана от милиони индивидуални лица и души.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA PPH1115_SH_PointOfView
Траер Скот

Остави коментар

Be First to Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *