Skip to content

Кратка история на фотографията или защо Фокс Талбот е най-значимият пионер

Фокс Талбот
Снимка от Wikimedia Commons

Историята на фотографията започва преди 176 години, точно когато две много значими открития биват анонсирани, едното е на Уилям Хенри Талбот, а другото е на неговия голям конкурент Луис Дагер. Всеки един от тях разгласява революционен начин за заснемане на дълготрайни снимки. В крайна сметка метода на Фокс Талбот обаче успява да надживее този на опонента си поставяйки началото на модерната фотография.

В тази статия ще се върнем назад и ще разгледаме как откритията на Талбот демократизират иначе скъпата, времеотнемаща индустрия, посяват семената на модерната фотография, която променя изкуството завинаги.

Революционната идея

Талбот е роден през 1800 г. близо до Чипнъм, Уилтшиър, Англия. Много добър студент, но много срамежлив, той е приет в Хароу и след това в Кембридж, където учи математика. Година след завършването си – през 1821 г. с отличие, е избран за изледовател в кралското астрономическо общество.

Всичко започва през октомври 1833 г. край лековитите брегове на италианското езеро Комо. Бъдещият изобретател се опитва да скицира красивата природа използвайки камера люсида, но установява, че треперащата му ръка не може да предаде с точност така невероятната природа. Макар и точна, камерата не успява да впечатли достатъчно хората.


Това му дава интересна идея: “Колко романтично би било, ако можеше тези прекрасни картини да бъдат запечатвани и на хартия! Защо да не е възможно?”

Така той се заема да направи тази идея реалност. През 1835 година конструира собствена камера – камера обскура. Вкарва светлочувствителна хартия в кутия и я насочва към абатството Лакок в Уилтшиър и я оставя за 1 час.
Когато се връща той установява, че абатството се е запечатало на хартията. Тогава разбира, че е по стъпките на нещо велико!

Абатството Лакок в Уилтшиър, 1835
Снимка на прозорец от абатството Лакок в Уилтшиър, 1835

Истороята на Фокс Талбот: Голямото съперничество

През 1839 се появява нов съпертник. Новини от Франция съобщават, че мъж на име Луис Дагер е открил нов фотографски процес. Произведените снимки, иначе скъпи, са много по-остри и детайлни от тези на Талбот. The New Yorker приветства процеса, като “ново откритие, което трябва да направи революция в изкуството.” Осъзнавайки, че неговото откритие може да бъде изместено и забравено, Фокс Талбот бързо презентира своето фотографско откритие пред Кралската институция през януари 1839.

По време на презентацията си той констатира следното: “Нямам претенция че съм създал перфектното изкуство, но съм дал начало на такова, чиито граници са необозрими.”

Година по-късно прави пробивът, от който се нуждае отчаяно. Използва ново химично съединение върху светлочувствителната хартия, която е изложена на светлина само за няколко секунди. Така невидимата снимка се превръща във видима фотография. Неговото му изобретение включва нанасянето на слой от сребърен хлорид върху хартиен лист, или т. нар негатив. Процесът е наречен “калотипия” и драстично намалява нужното време за експозиция – от 1 час до само няколко секунди. Откритието на Фокс Талбот има още едно основно предимство пред метода на Дагер – произвеждането на негативи, които могат да бъдат превърнати в позитиви, позволяват неограничено размножаване на една и съща снимка. За своите фотографски открития, които са подробно описани в неговото произведение – The Pencil of Nature (1844), той получава медал от Кралското общество.

Методът на Дагер прави само позитиви, което означава, че единственият начин за репродуциране на снимката е да се заснеме отново, което е скъпо и времеемко. До 1865 година Дагеротипите излезли от употреба, победени от простия и евтин метод на Фокс Талбот.

“Природно вълшебство”

До неговата смърт през 1877 г. Фокс Талбот вече си осигурява място в историята. Неговата напредничавост популяризира фотографията, превръщайки я от скъпа и отнемаща време професия в един масово разпространен продукт на пазара.

Драматичното намаляване на времето за експозиция, достъпните цени за размножаване на снимките е знак, че фотографията се превръща забавление както за аматьори, така и за професионалисти.

“Осъзнах, че това е едно природно вълшебство” – споделя той, след като осъзнава, че е помогнал за създаването на една нова професия.

Остави коментар

Be First to Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *