Skip to content

Огледално рефлексните фотоапарати: 10 неща, които всеки фотограф трябва да знае

Огледално-рефлексните фотоапарати са първият избор на повечето професионални фотографи и фото ентусиасти от десетилетия. Но какво всъщност представляват, как функционират и защо са толкова популярни!? 🙂 Разбери сам:

 

  1. Защо огледално-рефлексни?

Името звучи малко странно днес, но на времето са били популярни дори двуогледално-рефлексните камери, някои от които се продават и до днес. Двете лещи в двуогледалните апарати имат еднакво фокусно разстояние и фокусиращите им механизми са свързани, но те се използват по два различни начина. Лещата през която се гледа се използва за фокусиране, докато фотографът гледа през визьора от горната страна. През това време “снимащата” леща седи пред филма в отделна камера и готова за експозиция.

1

Думата “рефлексно” идва от там, че огледално-рефлексните и двуогледално-рефлексните камери имат отразяващо огледало, завъртяно под 45 градуса, което пренасочва светлината от обектива към визьора.

Докато при двуогледалните огледалото е неподвижно и можеш да гледаш през визьора и по време на експозиция, при огледално-рефлексните това огледало се вдига по време на снимане, така че светлината да достигне до филма /или дигиталния гръб/ и това блокира светлината към визьора.

 

2. Визьорът е “истински”.

2

Дигиталните ОРФ разполагат с оптически визьор, през който минава светлина от същия обектив, с който се снима. Когато огледалото е в долно положение светлината от обектива се отразява към кристална пентапризма /или пентаогледало/. Именно тя събира светлината в изображението, което виждаш през визьора. Това позволява на огледално-рефлексните апарати да бъдат с по-удобни габарити и следователно по-популярни от двуогледалните. Просто една оптична система се използва и за снимане и за гледане.

Визьорите на модерните дигитални апарати са доста светли и удобни за използване, но за разлика от електронните визьори на компактните камери не показват реално настройките на фотоапарата. Отражателното огледало се вдига точно преди експозицията, за да позволи на светлината да достигне до сензора. Именно за това не виждаш нищо през визьора, когато правиш своята снимка.

 

3. Светата Tроица на експозицията – скорост, апертура, ISO

3

Докато скоростта и апертурата /колко точно е отворена блендата/ контролират количеството светлина, което достига до филма или сензора, светлочувствителността или ISO-то си остава константно. Свтлочувствителността на практика е мултиплицирането на тази получена светлина, за да се симулира по-светлочувствителна медия.

 

4. Режими на експозиция.

4

Новите ОРФ предлагат добра гама от полу и пълноавтоматични режими, както и такива с приоритет скорост или апертура. Също така имат и немалък набор от тематични режими /scene mode/ удачни за снимане на портрети, пейзажи и тн., при които фотоапаратът сам подбира настройките за най-добрия кадър. Тези режими могат да бъдат избрани и от теб, но в същото време разполагаш и с напълно автоматичен режим, който ще направи това вместо теб, според средата и обекта на снимане.

В режим “приоритет на апертура” избираш желаните отвор на блендата и дълбочина на фокус, а фотоапаратът сам ще настрои скоростта за правилна експозиция.

И обратното – когато избереш режим “скорост”, за да размажеш или замразиш движението, апаратът сам ще настрои отвора на блендата. При ръчен режим можеш да избираш сам тези настройки отделно.

Почти всички дигитални ОРФ вече имат опцията сами да настройват светлочувствителността. Ако тази опция е избрана, когато снимаш на ръчен режим, отново можеш да настройваш скорост и бленда, но апаратът сам ще пресметне оптималните настройки на светлочувствителността за коректна експозиция.

 

5. Сензорът генерира електрически импулс.

5

Когато огледалото е в горно положение и сензорът е отворен към светлината се записва и самото изображение. Сензорът е матрица от фото рецептори, често наричани пиксели. Всеки от тях е практически леща, която насочва светлината към основата си.

В повечето случаи тези рецептори са покрити с втора филтър матрица на Байер и това позволява на тези фоточувствителни клетки да “виждат” цветовете. Сложно? – Не особено. 😉 Това всъщност е филтър от клетки с червено, зелено, отново зелено и синьо оцветяване, които възпроизвеждат цветовете, които ние виждаме. Ако се чудиш защо два пъти зелено – за да компенсира доминиращото зелено, което вижда човешкото око.

Светлината, която пада върху сензора, генерира електрически импулси и колкото е по-силна, толкова по-силни са тези импулси. Те се превръщат в дигитална информация, която прави дигиталното изображение.

 

6. Обърнатите експозиции.

6

Дори и някои ОРФ, които имат изключително сложни системи за калкулиране на експозицията, могат да бъдат объркани при много силно или твърде слабо осветление. Това се случва, защото те калулират количеството светлина на дадена сцена и “очакват “, че преобладаващата светлосила на кадъра ще е в средните тонове. Ако сцената е прекалено светла, това което апаратът ще сметне за средни тонове ще резултира в експозиция по-тъмна от реалната. И обратното, ако сцената е прекалено тъмна, той ще преекспонира. Тогава идват на помощ ръчните настройки.

 

7. Двете автофокусни системи.

7

Когато използваш визьора, за да композираш своя кадър, фотоапаратът използва отделна автофокусна система, която фокусира обектива ти. Тя е позната като фейз система /phase detection/ – доста по-бърза и работи и в моментите, в които огледалото е вдигнато и снимаш. Когато камерата е в режим “снимай през екранчето” или live view, и композираш спрямо това, което виждаш на него, светлината не минава през автофокусната система на фотоапарата. Вместо това – фокусира на база на контраста, който вижда наживо в изображението.

Някои камери разполагат и с хибридна система, която събира най-доброто и от двете. Но като цяло първата автофокусна система е в пъти по-бърза. Когато можеш снимай през визьора.

 

8. Обективите са различни за всеки производител.

10 youtube канала за фотография

Един от големите плюсове на ОРФ е, че можеш да слагаш различни обективи. Обаче гнездото за обективи е специфично за всяка марка фотоапарати и те могат да използват само направените за тях такива. В повечето случаи има версия на други производители /като Сигма, Токина и тн/, но се увери, че е правината за твоя фотоапарат.

Освен това Canon, Nikon, Pentax, Sony и други имат още два варинта на своите тела – с малки и големи сензори. Това също трябва да бъде съобразено, когато си взимаш следващия обектив. Правилото е, че ако обектив за голям сензор работи на фотоапарат с малък такъв, обраното е най-вероятно невъзможно или няма да използваш обектива пълноценно.

 

9. Картите памет, които използваш имат значение.

9

Някои фотоапарати могат да заснемат впечатляващ брой кадри в секунда, което е изключително полезно, когато снимате спорт. Но те могат да поддържат тази скорост за известно време, докато буфера на фотоапарата ти не се запълни. И колкото по-бързо той успее да освободи този буфер и да прехвърли снимките в паметта/картата/, толкова по-бързо ще можеш да снимаш със същата скорост.

Сам ще се досетиш, че има и бързи и скъпи карти, както и бавни  и евтини такива. Другата алтернатива е да си избереш фотоапарат с по-голям буфер.

 

10. Движението на огледалото може да причини размазване.

10

При “нормална” скорост на снимане потрепването, което причинява повдигането на огледалото не е проблем. Но при по-дълги експозиции, т.е по-бавна скорост, може да се получи досадно размазване. Това може лесно да се избегне като се използва една полезна настройка – “огледалото вдигнато” или mirror lockup. При тази настройка първото натискане на спусъка /голямото копче/ вдига огледалото, при второто – започва самото заснемане.

Остави коментар

Be First to Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *